…

ФИЛМА СВЪРШИ!

какво искам

Какво искам ли? Според теб какво искам? Искам една хубава хотелска стая. Да спя на меки чаршафи. Вкусна храна. Уестърни с Клинт Истууд…

Ето това искам!

Изворът на живота

Хм, наистина не знам от къде да започна. Просто не намирам подходящите думи….
Чувствам се смазан.
Един от най-добрите филми за 2006-та, а и най-добрия филм на Аронофски в частност!
Интелигентен, красив и труден за гледане. Филм, който определено не е за всеки!
Никога не съм бил от болните фенове на Аронофски. Е, Пи и Реквиема са наистина стойностни филми, но не и нещо особено. За това и не подходих с големи очаквания.

Изворът на живота е просто уникален. Нечовешки уникален! Един от най-красивите, които някога съм гледал. Отдавна не ми се беше случвало да бъда толкова впечатлен от някой филм.
The Fountain е от този тип филми, които просто засядат в съзнанието ти и искаш да гледаш отново и отново, и отново… Един истински визуален шедъовър!

Наистина толкова различен филм не бях гледал. Очарова ме!
Гледам го и го преживявам. Чувствам го. Сънувам го.
Трудно ми е да говоря за филм, който толкова клони към съвършенство.
Малки човече, именно филми като този отварят очите ти за силата на седмото изкуство!

Просто не знам колко пъти трябва да го гледам за да ми писне…
Никога не съм харесвал Хю Джакмън и Рейчъл Уайз, но тук са просто перфетни. Особено Джакмън, който много ми се издигна в очите след Prestige И двамата не просто играят някаква роля, а сякаш преживяват историята на героите си.
За музиката… Ми не, не е добра. Великолепна е. Не знам как го прави Клинт Мансел, а и не искам да знам. От 3 месеца не съм спрял да слушам ост-то, а Death is the Road to Awe и First Snow са изключителни попадения.

Признавам, че голяма част магията на филма се държи именно на него. И ако музиката не е по-добра от тазя в Реквиема, то поне е на същото върхово ниво. Клинт е голям, ей! Определено един от най-добрите съвременни композититори на филмова музика.

Ии да, Фонтана е пълен с детайли. Гледаш го няколко пъти и при всяко гледане откриваш нещо ново, нещо което си пропуснал предния път.
Наистина вече два дни филма не излиза от главата ми, за секунда дори. Просто нереални звук, атмосфера и визия!
Наркотици ли? Кому са нужни!?
Последните минути просто ме изпълниха и изумиха с визия! Всичко е толкова живо, движи се и прелива!
С този филм Аронофски надскача всякакви граници. Никога не съм го очаквал точно това от него.
Fountain е толкова необичаен и извън всякакви стандарти, че едва ли ще се хареса на всеки, но независимо от всичко е повече от задължителен

Ханибал Лектър: Зараждането на злото

Стивън Кинг казва, че бил най-добрия роман на Харис.
Ми не, не е. Ама и Кинг толкова се е изчерпал, че кво друго би могъл да каже…
Определено стъпка назад от Мълчанието на агнетата и Червения дракон и доста по-добра от Ханибал.
Въпреки че има само 5 романа Томас Харис определено е едно от най-талантливите копелета в наше време.
За това и заслужено спечели наградата Брам Стокър за цялостен принос
В крайна сметка доволен. Дори повече от доволен.

иначе ето кво пише на задната корица:

В предишните романи на Томас Харис „Червения дракон” и „Мълчанието на агнетата” читателите научават, че по време на Втората световна война доктор Лектър е изгубил цялото си семейство в Източна Европа. Новият роман е хроника на ранните години на доктор Лектър и хвърля светлина върху обстоятелствата на тяхната смърт и най-вече върху спомените му за Миша, неговата по-малка сестра. Читателите най-сетне ще проследят развитието на злото у него от самото начало.

„Шедьовър… Смразяващо възхитителен“
Вестник „Обзървър“

„Най-просто казано заковаващ, блестящ трилър.“
Вестник „Дейли Мирър“

„Тръпките, ужасът, лукавата ерудираност и бляскав стил превръщат това произведение в нещо толкова повече от роман за сериен убиец… Авторът достига в заключението невиждано готическо величие. Как не могат всички бестселъри да дават толкова много!“
Вестник „Гардиан“

„Това е най-добре написаният трилър и той години наред ще доминира на пазара с остроумието, ерудицията и финеса на превърналия се в нарицателно доктор Лектър. Той не е просто злодей от световна класа, а литературно събуждане на духовете на Гьоте и Гогол. Честна дума!“
Вестник „Таймс“

„Читателите, очаквали появата на Ханибал, питат единствено дали е на нивото на „Червения дракон“ и „Мълчанието на агнетата“. За мен е удоволствие да дам отрицателен отговор. Много по-добър е.
Стивън Кинг

„Ръководство и върхов пример как се пише съспенс. Харис е чисто и просто най-добрият автор на трилъри в наше време.“
Вестник „Вашингтон пост“

още един дъждовен ден

Гледах Hot Fuzz, новия на Edgar Wright… Да де, тоя същия дето режисирал и Shaun of the Dead

Без да подхождам с някакви очаквания.. Хареса ми. Забавен е. Дебилно забавен.

Ако ти е допаднал Shaun of the Dead, това също ще ти хареса. На мен дори малко повече. Всъщноест е една идея над него. А иначе актъорите са същите :]

После Надя предлага да гледаме Ванила Скай, навивам я за Abre Los Ojos, като и казвам, че е по-добрия филм.

Не и хареса… А и аз откъртих някъде по средата. Така или иначе съм го гледал 16 пъти..

Мислехме да завършим панорамата с Блясъка на чистия ум, но се отказахме..

Тя си тръгва.

Няколко часа по-късно: Пътувам с 94 към центъра.

Момичетата на отсрещната седалка се смеят и говорят глупости за мен, чудят се дали да ме заговорят. Не се престрашават, а и аз не съм особено заинтересован…

Слизам на сити центъра, те също слизат и тръгват след мен, като си шушукат нещо. Обръщам се и им се усмихвам. Те пак почват да се смеят…

На връщане слушам Clint Mansell.

джуджето от черната дупка

днес

Сънувам странен сън.
Губят ми се моменти от снощи. Може би е за добро..
Навън вали.
Даваме си почивка един от друг.
Скоро пак ще заспя!

вчера

Цял ден се чувствам като в лабиринт, не зная какво да правя и накрая си го изкарвам на нея, без да има някаква вина… Съжалявам.
Зле ми е и пътувам към вкъщи.
Времето е кофти. Всеки момент ще завали.
Слушам нейната музика и дискретно потропвам с пръсти.
Брускети със сирене, домати и маслини.
Шибана поезия!
Телефонът звъни…

дзен

Учителят Джаоджоу попитал един нов ученик: – Виждал ли съм те по-рано? – Не, учителю. – Тогава изпий чаша чай. След това се обърнал към друг монах: – Виждал ли съм те по-рано? – Разбира се, учителю! – Тогава изпий чаша чай. Настоятелят на манастира, който чул тези разговори, попитал Джаоджоу: – Учителю, защо въпреки различните отговори и на двамата предложихте чаша чай? А Джаоджоу извикал: – Братко, още ли си тук? – Разбира се, учителю! – отвърнал настоятелят. – Изпий чаша чай! – предложил Джаоджоу

***

Големият учител по тай-чи Чу Суан Дзи, както всеки ден извел младите си учениците пред огромния храм и след първоначалните движения за раздвижване им казал да се заемат с изпълнението на формата. Един по-възрастен и опитен ученик виждал, че младите не изпълняват формата, както трябва и бил много учуден защо учителя не ги поправя, а ги оставя да продължават. Приближил се и попитал Чу Суан Дзи. Той не му отговорил.

carnivale

Най, най, най!

Стилен, брутален депресиращ, атмосферен, визуален…

Малки човече, искам да ти кажа че това е големия сериал!

Майната им на Prison Break и Lost.. Майната им на One Tree Hill и Heroes! Майната му на Twin Peaks… хъх, ше ме извинявате.

Обаче евала НВО! Двата сезона ги изгълтах за нула време!Чувставам се смазан, подтиснат, пристрастен… Просто уникална атмосфера и плътност! Никога не ме е било толкова яд, че нещо свършва.. Е, и аз свършвам бързо, но не в това е въпроса..

Искам още, дори и с риск да заприлича на шибания Лост! Искам!

Замълчи!

днес

Аз:

Ставам в 8, хвърлям си душ и отивам на лекции.

Тя:

Спи до късно и се ядосва че я будя към 11.

Ние:

Нямаме нищо общо!

Аз:

Цял ден тичам като ненормален нагоре-надолу… Ям дюнери за левче. Виждам се със стари приятели и познати!

Тя:

Ми звъни и иска да се видим…

Ние:

Ядем китайска храна. Говорим за Ницше. Гледаме Истински Романс. Казва ми, че би чукала Крисчън Слейтър.. А аз Патриша Аркет. След края на филма се скарваме. Нарича ме самовлюбен педал, аз тъпа кучка. Час по-късно лежим прегърнати и пушим трева!

Тя:

Казва ми, че ме обича!

Аз:

Мълча…

bankya

Банкя е чудесно място за туризъм! И това е истината!

Тръгнахме рано сутринта. С влак, раница пълна с глупости и добро настроение! Пристигнахме за около двайсетина минути.

Банкя! Малко градче с около 10 000 жители и чудесна природа… Далеч от шума, динамиката и стреса на големия град. Които впрочем напоследък ми дойдоха в повече. Жега е… Ужасна жега!Отивам в най-близкото магазинче да си купя вода. Интересното е, че има всякаква друга но не и „Банкя”, става ми интересно защо така и питам лелката, тя само свива рамене…

Както и да е, гледам да не изгубя моите хора, които са хванали по някаква пътечка в гората и бързо се присламчвам към тях. Всеки гордо нарамил раница и крачи бодро. Най отзад ходят близначките, които всъщност не се оказаха толкова глупави колкото си мислех и НЕ делят общ мозък, както често съм се шегувал с тях. Завързваме лафче и ми предлагат шоколад. Тактично отказвам. Не обичам шоколад. И двете изглеждат недоспали и изморени. По-късно разбирам, че цяла вечер куфяли в някакъв клуб. Нормално. Въпреки това се държат необичайно мило и приветливо. Обикновено, когато аз не съм се наспал като хората гледам лошо и света ми е крив. Уговаряме се за кино и Строеж и забързваме крачка да стигнем другите, понеже са далеч пред нас..

Таа да кажа нещо и за природата… Природата! Ми яка е бе, копеле. Минаваме през няква козя пътечка. Навсякъде около нас дървета, зеленина, птички… Обзема те едно такова готино чувство на свежест и освободеност.. Отдясно се вижда реката, чува се ромона и. Спокойствието е неописуемо!

Сядаме да си поемем глътка въздух и веднага се вадят бирите. Ебаси кога успяха да ги купят.. Аз не искам. Прекалено ми е рано, а и точно в момента не ми се пие алкохол, за това пък нахално изгълтах РедБул-а на колежката.Пак ставаме и тръгваме. Е, не всички. Пичовете с алкохола си останаха да си допиват. След около час преход стигаме до най-яката поляна! Копелее, няма такава красота, казвам ти. Всички започнаха да снимат, кой с фотоапарат, кой с телефон…

Наблизо има някаква вила оградена с мрежа. Някой ден ще си купя точно такава, на точно такова място. Зад оградата джавка малко черно кученце и мята игриво опашка. Оказа се много любвеобвилен и приятелски настроен. Кръстих го Стамат. Не ме питайте защо.

Шматкаме се още няколко часа и после тръгваме да се прибираме. А Прибирането! Прибирането е достойно за друга история!

моето разбиране за истината

Стрелецът е истината.
Роланд е истината.
Затворникът е истината.
Господарката на сенките е истината.
Затворникът и Господарката на сенките са съпруг и съпруга. Това е истината.
Крайпътната станция е истината!
Говорещия демон е истината.
Минахме под планината и това е истината.
Под планината имаше чудовища. Това е истината.
Едно от тях държеше газова помпа между краката си и твърдеше че това е пенисът му. Това е истината.
Роланд ме остави да умра. И това е истината.
Аз още го обичам.
Това е истината.

Блейн е истината.
Блейн е истината.
Какво в това което има четири колела и лети? Камиона за боклук! – и това е истината.
Блейн е истината.
Трябва да наблюдаваш Блейн през цялото време, Блейн е болка и това е истината.
Почти съм сигурен, че Блейн опасен и това е истината.
Какво е черно бяло и червено? Изчервената от срам зебра! – и това е истината.
Блейн е истината.
Искам да се върна и това е истината.
Трябва да се върна и това е истината.
Ще полудея ако не се върна. Това е истината.
Не мога да се върна докато не намеря камък, роза и врата и това е истината.
Страх ме е и това е истината!

рекви…кво?

и все пак свалих плаката на Истински романс…

реквием

2:43. Не спя… Гледам стените и тавана в стаята. Трябва да се пребоядисат. Трябва да сваля плакатите на Криминале и Истински романс, стоят от цяла вечност. Въпреки че тоя на Криминале е як. Ума Търман е яка!
Патриша Аркет също… Може и да ги оставя.
Истински романс е култов колкото и Криминале.. е почти. Единствения му недостатък е, че не е режисиран от Тарантино. Кларънс трябваше да умре! Да, знам че не го заслужава, но просто трябваше!

Миналата вечер Джими цъфна в нас пиян на кирка… Приятелката му го зарязала. Всички жени са кучки… всички освен майка ми. Тя е светица!
Обмислям дали да не стана педал.. ама нещо не ме кефи, цялата им философия и начин на поведение. Всички педали са лицемери. Е, поне изглеждат щастливи.
Като се замисля, то май всички хора са лицемери, т’ва прави ли ги педали?! Може би, но в добрия смисъл на думата.
Аз… дори и ти който четеш това, елементарен си, разбираш ли!
Джими разбира се е пич! Недодялан, безхарактерен глупак но все пак пич.

Джими ме запозна с Надя!

Преди десетина дни. Бяхме в “Строежа” и обръщахме солидни количества ром.
Напоследък се чувствам като във филм на Линч. И мисля, че това ме радва…
Радва лицемерното и егоистично копеле, в което съм се превърнал.
Радва и Надя.
Надя е от онзи тип жени, чукащи се с почти всеки който им предложи малко разбиране и подкрепа. Тя знае, че всички просто искат да се възползват от нея и моментното и състояние.
Знае и и харесва!
Въпреки всичко аз я ценя точно такава – арогантна, надута, предизвикателна и надменна.
Тя също…

Надя мрази киното, защото знае, че няма нищо общо с действителността.
Мрази и поезията, защото според нея това е заобиколен начин да накараш някой да се чука с теб.
Не знам. Може би е права.
Помня, че ми спомена, че иска да изживее живота си като в Мечтатели на Бертолучи… Разбирам я. И аз искам.
Преди няколко дни си говорихме с нея за любовта и двамата стигнахме до извода, че любовта си е ебала майката. Разказа ми за бившия и който постоянно я е бил, а тя продължавала да го обича… докато един ден не умрял от свръхдоза. Любовта е кучка!

Искаше ми се всичко да е един тъп филм, в края на който всичко завършва с един голям и мазен хепи енд, но уви… Тя умира. Надя е обладана е от демон. И името на този демон е Хероин.
Въпреки всичко тя се шегува и ми казва “Е след като знаеш всичко това, не се ли чувстваш като в шибания Трейнспотинг?! Някой ден може да направиш филм за това.”
Едва ли, мисля си аз…

paris je t’aime

Уес Крейвън и Алфонско Куарон, и Гюс Ван Сант, и Винченцо Натали, и братя Коен, и Том Тиквер… о да Том Тиквер

Филма ми хареса. Много. Добре де, имаше си и някои откровено глупави фрагменти, но като цяло се е получило наистина добре. Във всяка отделна част Париж е представен по различен начин, погледнат от различен ъгъл. Отдавна не бях гледал нещо, което да ме разчувства толкова силно. Голяма вина за това има и великолепния актъорски състав. Особено впечатление ми направи частта на Тиквер, която просто ме изпълни. Първо Пърфюма, сега и това.. шапка му свалям на пича. Върви по много правилен път.

От целия филм лъха някаква особена топлина и меланхолия. С една дума Красота!

Просто го гледайте!

И Натали Портман!!!

„Faubourg Saint-Denis“

“Слушай. Понякога, живота изисква промени. Като сезоните…Имахме прекрасна пролет, но лятото свърши…и пропуснахме есента…И сега, изведнъж настана студ, такъв студ, че всичко замръзна… и нашата любов заспа.И снега, изведнъж покри всичко.А ако заспиш на снега, не усещаш как идва смърта.

Пази се!”

Франсин…

Помня го точно. Беше 15-и май. Беше късна пролет и се бяха събрали дъждовни облаци. И ти крещеше. Ти напусна Бостън и се премести в Париж. В малък апартамент на улица Фаборг, в Сен Дени.

Показах ти квартала, баровете, училището ми. Запознах те с приятелите ми. С родителите ми. Слушах те, докато репетираше. Слушах твоето пеене, твоите надежди. Твоите желания. Слушах твоята музика. И ти слушаше моята. Слушаше моя италиански, немски, руски. Дадох ти уолкмен, а ти на мен възглавница.

И един ден, ти ме целуна. Времето спря.И всичко изглеждаше толкова лесно, толкова просто. Толкова волно. Толкова ново, толкова уникално.

Ходихме на кино. Ходихме на танци. Пазаряхме. Смеехме се. Ти плачеше. Плувахме, пушехме. Бръснехме се. От време на време ти крещеше. Без причина. Някога с причина. Да, някога основателно.

Изпращах те до консерваторията. Учех за изпити. Слушах твоето пеене, твоите надежди. Твоите желания. Слушах твоята музика. И ти слушаше моята. Бяхме много близки. Много близки. Безкрайно близки. Ходехме на кино. Плувахме. Смеехме се заедно. Крещяхме. Някога с причина. Някога без. Времето беше спряло. Времето препускаше. Изпращах те до консерваторията. Учех за изпити. Ти ме слушаше как говоря на италиански, немски, руски, френски. Учех за изпити. Ти крещеше. Понякога основателно.

Времето спря без причина.

Ти крещеше. Без причина.

Аз учех за изпити.

Изпити, изпити, изпити…

Времето спря.

Ти крещеше. Ти крещеше, крещеше…

Ходех на кино.

Прости ми, Франсин.

една недовършена история

Това беше тя, но сега вече не можеше да твърди онова, което й беше пределно ясно и в което се кълнеше. Но това беше тя- присъствие върху кревата, люшкащо си крачетата, сякаш се смаляваше още повече в и без това тясната стая. Срещу нея тихо приседна мирисът на тютюн, който танцуваше спрял ръката си върху ханша на чашата за кафе. Пейзажът не е важен и сигурно не е важно и че на масата има линия, която почва някъде от кръстосаните й крака. Не е ясно точно от къде. Момичето се е надвесило над чашата с кафе и наблюдава малките кафеникави точици по ръба. Всъщност кафето е отдавна изстинало и горчиво, може би почти като виното, което пи снощи и което още присъстваше в нея – едно присъствие, което отдавна никой не забелязваше, но то наблюдаваше кафеникавите точици, които еволюираха в шахматна дъска. Тя се чудя дали да играе с царицата или да продължи напред с пешката. А в стаята беше топло. В камината още догаряха останките от последните дървета, които й бъбрика на език, който тя отдавна беше забравила. Наоколо се пъстреха закачливи оттенъци, които падаха и върху полуголото й тяло. Много скоро пламъците угаснаха и тя стана да запали свещ. От новопоявилия се пламък очите и гърдите й за секунда изглеждаха по- големи, а линията която се беше скрила някъде там между краката изпадна и гърчейки си на пода започна да се извива, да ражда нови линии, които се къдреха и приличаха на разцъфнали цветя.

Това бяха нейните спомени.

a little green bag

Избираш живот.
Избираш работа.
Избираш кариера.
Избираш семейство.
Избираш шибаната телевизия.
Избираш миялни машини, коли…
…CD плейъри и електрически отварaчки за консерви.

Избираш доброто здраве…
холестерола
и здравната осигуровка.

Избираш неизменните интереси,
ипотеката, възнаграждението.

Избираш домът си,
избираш приятелите си.

Избираш какво да носиш през свободното си време
и багажа за мача.

Избираш 1:3-та от наетият апартамент.
Избираш D.I.Y. и се чудиш кой по дяволите си в неделя сутринта.
Избираш да седиш на дивана,
гледайки умно и малко вцепенено,
тези смислово-разбиващи игри…

…слагайки парче храна в устата си.

Избираш гадното разстояние
до края на всичко това.
Стоейки в мизерния си дом не чувстваш
нищо повече от объркване -
на егоестичното, преебано изчадие,
в което си се превърнал.
Избери бъдещето си.
Избери живота.

Защо искам да правя нещо като това ли?

Защото аз избрах – да не избирам живота.
Аз избрах нещо друго.
Причините?
Няма такива!
Кой се нуждае от причини,
когато взимаш…
…ХЕРОИН?