една недовършена история

Това беше тя, но сега вече не можеше да твърди онова, което й беше пределно ясно и в което се кълнеше. Но това беше тя- присъствие върху кревата, люшкащо си крачетата, сякаш се смаляваше още повече в и без това тясната стая. Срещу нея тихо приседна мирисът на тютюн, който танцуваше спрял ръката си върху ханша на чашата за кафе. Пейзажът не е важен и сигурно не е важно и че на масата има линия, която почва някъде от кръстосаните й крака. Не е ясно точно от къде. Момичето се е надвесило над чашата с кафе и наблюдава малките кафеникави точици по ръба. Всъщност кафето е отдавна изстинало и горчиво, може би почти като виното, което пи снощи и което още присъстваше в нея - едно присъствие, което отдавна никой не забелязваше, но то наблюдаваше кафеникавите точици, които еволюираха в шахматна дъска. Тя се чудя дали да играе с царицата или да продължи напред с пешката. А в стаята беше топло. В камината още догаряха останките от последните дървета, които й бъбрика на език, който тя отдавна беше забравила. Наоколо се пъстреха закачливи оттенъци, които падаха и върху полуголото й тяло. Много скоро пламъците угаснаха и тя стана да запали свещ. От новопоявилия се пламък очите и гърдите й за секунда изглеждаха по- големи, а линията която се беше скрила някъде там между краката изпадна и гърчейки си на пода започна да се извива, да ражда нови линии, които се къдреха и приличаха на разцъфнали цветя.

Това бяха нейните спомени.

~ от mrvl на май 7, 2007.