“Faubourg Saint-Denis”

“Слушай. Понякога, живота изисква промени. Като сезоните…Имахме прекрасна пролет, но лятото свърши…и пропуснахме есента…И сега, изведнъж настана студ, такъв студ, че всичко замръзна… и нашата любов заспа.И снега, изведнъж покри всичко.А ако заспиш на снега, не усещаш как идва смърта.

Пази се!”

Франсин…

Помня го точно. Беше 15-и май. Беше късна пролет и се бяха събрали дъждовни облаци. И ти крещеше. Ти напусна Бостън и се премести в Париж. В малък апартамент на улица Фаборг, в Сен Дени.

Показах ти квартала, баровете, училището ми. Запознах те с приятелите ми. С родителите ми. Слушах те, докато репетираше. Слушах твоето пеене, твоите надежди. Твоите желания. Слушах твоята музика. И ти слушаше моята. Слушаше моя италиански, немски, руски. Дадох ти уолкмен, а ти на мен възглавница.

И един ден, ти ме целуна. Времето спря.И всичко изглеждаше толкова лесно, толкова просто. Толкова волно. Толкова ново, толкова уникално.

Ходихме на кино. Ходихме на танци. Пазаряхме. Смеехме се. Ти плачеше. Плувахме, пушехме. Бръснехме се. От време на време ти крещеше. Без причина. Някога с причина. Да, някога основателно.

Изпращах те до консерваторията. Учех за изпити. Слушах твоето пеене, твоите надежди. Твоите желания. Слушах твоята музика. И ти слушаше моята. Бяхме много близки. Много близки. Безкрайно близки. Ходехме на кино. Плувахме. Смеехме се заедно. Крещяхме. Някога с причина. Някога без. Времето беше спряло. Времето препускаше. Изпращах те до консерваторията. Учех за изпити. Ти ме слушаше как говоря на италиански, немски, руски, френски. Учех за изпити. Ти крещеше. Понякога основателно.

Времето спря без причина.

Ти крещеше. Без причина.

Аз учех за изпити.

Изпити, изпити, изпити…

Времето спря.

Ти крещеше. Ти крещеше, крещеше…

Ходех на кино.

Прости ми, Франсин.

~ от mrvl на май 8, 2007.