реквием
2:43. Не спя… Гледам стените и тавана в стаята. Трябва да се пребоядисат. Трябва да сваля плакатите на Криминале и Истински романс, стоят от цяла вечност. Въпреки че тоя на Криминале е як. Ума Търман е яка!
Патриша Аркет също… Може и да ги оставя.
Истински романс е култов колкото и Криминале.. е почти. Единствения му недостатък е, че не е режисиран от Тарантино. Кларънс трябваше да умре! Да, знам че не го заслужава, но просто трябваше!
Миналата вечер Джими цъфна в нас пиян на кирка… Приятелката му го зарязала. Всички жени са кучки… всички освен майка ми. Тя е светица!
Обмислям дали да не стана педал.. ама нещо не ме кефи, цялата им философия и начин на поведение. Всички педали са лицемери. Е, поне изглеждат щастливи.
Като се замисля, то май всички хора са лицемери, т’ва прави ли ги педали?! Може би, но в добрия смисъл на думата.
Аз… дори и ти който четеш това, елементарен си, разбираш ли!
Джими разбира се е пич! Недодялан, безхарактерен глупак но все пак пич.
Джими ме запозна с Надя!
Преди десетина дни. Бяхме в “Строежа” и обръщахме солидни количества ром.
Напоследък се чувствам като във филм на Линч. И мисля, че това ме радва…
Радва лицемерното и егоистично копеле, в което съм се превърнал.
Радва и Надя.
Надя е от онзи тип жени, чукащи се с почти всеки който им предложи малко разбиране и подкрепа. Тя знае, че всички просто искат да се възползват от нея и моментното и състояние.
Знае и и харесва!
Въпреки всичко аз я ценя точно такава – арогантна, надута, предизвикателна и надменна.
Тя също…
Надя мрази киното, защото знае, че няма нищо общо с действителността.
Мрази и поезията, защото според нея това е заобиколен начин да накараш някой да се чука с теб.
Не знам. Може би е права.
Помня, че ми спомена, че иска да изживее живота си като в Мечтатели на Бертолучи… Разбирам я. И аз искам.
Преди няколко дни си говорихме с нея за любовта и двамата стигнахме до извода, че любовта си е ебала майката. Разказа ми за бившия и който постоянно я е бил, а тя продължавала да го обича… докато един ден не умрял от свръхдоза. Любовта е кучка!
Искаше ми се всичко да е един тъп филм, в края на който всичко завършва с един голям и мазен хепи енд, но уви… Тя умира. Надя е обладана е от демон. И името на този демон е Хероин.
Въпреки всичко тя се шегува и ми казва “Е след като знаеш всичко това, не се ли чувстваш като в шибания Трейнспотинг?! Някой ден може да направиш филм за това.”
Едва ли, мисля си аз…

повярвай ми от много неща могат да се направят филми стига да има кой да ги гледа. но не мен лично не ми се гледа филм който съм го живял.