bankya

Банкя е чудесно място за туризъм! И това е истината!

Тръгнахме рано сутринта. С влак, раница пълна с глупости и добро настроение! Пристигнахме за около двайсетина минути.

Банкя! Малко градче с около 10 000 жители и чудесна природа… Далеч от шума, динамиката и стреса на големия град. Които впрочем напоследък ми дойдоха в повече. Жега е… Ужасна жега!Отивам в най-близкото магазинче да си купя вода. Интересното е, че има всякаква друга но не и „Банкя”, става ми интересно защо така и питам лелката, тя само свива рамене…

Както и да е, гледам да не изгубя моите хора, които са хванали по някаква пътечка в гората и бързо се присламчвам към тях. Всеки гордо нарамил раница и крачи бодро. Най отзад ходят близначките, които всъщност не се оказаха толкова глупави колкото си мислех и НЕ делят общ мозък, както често съм се шегувал с тях. Завързваме лафче и ми предлагат шоколад. Тактично отказвам. Не обичам шоколад. И двете изглеждат недоспали и изморени. По-късно разбирам, че цяла вечер куфяли в някакъв клуб. Нормално. Въпреки това се държат необичайно мило и приветливо. Обикновено, когато аз не съм се наспал като хората гледам лошо и света ми е крив. Уговаряме се за кино и Строеж и забързваме крачка да стигнем другите, понеже са далеч пред нас..

Таа да кажа нещо и за природата… Природата! Ми яка е бе, копеле. Минаваме през няква козя пътечка. Навсякъде около нас дървета, зеленина, птички… Обзема те едно такова готино чувство на свежест и освободеност.. Отдясно се вижда реката, чува се ромона и. Спокойствието е неописуемо!

Сядаме да си поемем глътка въздух и веднага се вадят бирите. Ебаси кога успяха да ги купят.. Аз не искам. Прекалено ми е рано, а и точно в момента не ми се пие алкохол, за това пък нахално изгълтах РедБул-а на колежката.Пак ставаме и тръгваме. Е, не всички. Пичовете с алкохола си останаха да си допиват. След около час преход стигаме до най-яката поляна! Копелее, няма такава красота, казвам ти. Всички започнаха да снимат, кой с фотоапарат, кой с телефон…

Наблизо има някаква вила оградена с мрежа. Някой ден ще си купя точно такава, на точно такова място. Зад оградата джавка малко черно кученце и мята игриво опашка. Оказа се много любвеобвилен и приятелски настроен. Кръстих го Стамат. Не ме питайте защо.

Шматкаме се още няколко часа и после тръгваме да се прибираме. А Прибирането! Прибирането е достойно за друга история!

~ от mrvl на май 13, 2007.